Най-тясната улица в Милано

Разхождайки се в „сърцето“ на Милано около улица Торино забелязали ли сте една от нейните пресечки? Една малка и тясна уличка? Може бе не сте й обърнали достатъчно внимание, защото с нищо не предизвиква интерес. Това е най-тясната улица в Милано. Името й е Баниера (Bagnera).

Най-вероятно името й идва от близкото разположение на публичните бани през римската епоха. През първата половина на XIX в. е наречена stretta Bagnera (тясната Баниера), заради това че е била като едно „черво“ във формата на буквата L, свързващa улиците Санта Марта и Нерино. Тя е една малка тиха уличка от камъни и графити по стените, с много малки прозорци и винаги затворени дървени кепенци.

Причината за славата на ул. Bagnara е съвсем различна от това, че е най-тясната в Милано. Тук през първата половина на XIX в. живее първият италиански сериен убиец. През 1831г. на ул. „Нерино“ 2 Антонио Боджа (Antonio Boggia), родом от село на брега на езерото Комо, наема къща от Естер Мария Перокио (Ester Maria Perrocchio), възрастна ексцентрична дама, която по-късно става една от жертвите му. Антонио Боджа е не само първият сериен убиец, той е и последният гражданин с изпълнена смъртна присъда в Милано. Наричан е „чудовището на Милано“ или „чудовището от тясната Баниера“ и е обесен на 8 април 1862г.

Предполага се, че причината, поради която Антонио Боджиа е убивал, е пари. Не може да се изключи, че е бил просто маниак. Успявал е да разбере, че негови приближени приятели са притежавали къщи и богатства, убивал ги е и с помощта на калиграф е пишел писма, в които мъртвите (твърдял е, че са заминала на дълги пътешествия) са му оставяли пълномощни за разполагане с имуществото им. Избрал е да скрие мъртвите тела в склад на ул. Баниера, защото нейната форма и размери са усложнявали преминаването на карети, а също така е имало и малко пешеходци. Това му е помогнало да не бъде видян.

Неговите жертви са общо 4 – работникът Серафино Рибоне (Serafino Ribbone), търговецът Джузепе Маркесоти (Giuseppe Marchesotti), бизнесменът Пиетро Меаца (Pietro Meazza) и богаташката Естер Мария Перокио (Ester Maria Perrocchio). Секирата, с която е убивал, изчезва мистериозно през 2009г. на пазар на колекционери. Историята на Антонио Боджа се разказва и в книга на Джовани Луци (Giovanni Luzzi).

Бихте ли отишли на тази улица сега, знаейки историята за „чудовището на Милано“?