Арона и статуята на Сан Карло Боромео


Арона e малко градче на брега на Лаго Маджоре, но въпреки това е най-населеното от всички по крайбрежието (около 15 000 души) и с най-голямото пристанище за навигация по езерото. Заедно със Стреза и Боромеовите острови е една от най-предпочитаните дестинации.

img_1162
Изглед към Лаго Маджоре от Арона

Арона и околностите са населявани още през праисторически времена. Тук е имало римски укрепления, а през Средновековието е под властта на фамилията Ториани (Torriani), а след това на Висконти и от първата половина на XV век в ръцете на фамилията Боромео.

Историческият център е пълен с интересни сгради като църквата Сантисими Мартири (chiesa dei Santissimi Martiri) – днес с барокова фасада, Палацо ди Джустиция (Palazzo di Giustizia, XV век), неокласическата вила Понти, в която отсяда Наполеон Бонопарт е била седалище на Мондадори през Втората световна война, а днес е седалища на изложби и конференции.

Освен разходка из града и покрай езерото над Арона може да се посети огромната статуя на Сан Карло, наричана от местните Санкарлоне (il Sancarlone) или големият Сан Карло. Намира са не около 310 м надморска височина.

img_1289
Статуята на Сан Карло

Градът е родното място на Сан Карло Боромео – италиански духовник, кардинал и архиепископ на Милано през XVI век. През 1624г. започва строеж на Сакро Монте (Sacro Monte=свещен връх) в памет на Карло Боромео, по желанието на братовчед му архиепископът на Милано тогава Федерико Боромео. Този свещен връх е трябвало да завършва със статуя, която да се вижда от езерото.

Моделът на статуята е дело на Джовани Батиста Креспи, нар. Черано и е реализирана от скулпторите Сиро Дзанела и Бернардо Фалкони. Статуята е завършена след 84г., през 1698г.

Сан Карло е в цял ръст с кардиналска премяна (рокето-долна бяла риза с дантела дълга до коляното за литургия и моцета-къса мантия затворена с копчета на гърдите) в момент, в който благословя града с дясната ръка, а в дясната ръка държи до тялото си молитвеник.

Статуята е висока 23,40 м, пиедесталът е с височина 11,70 м или общо 35,10 м (или колко една 10-етажна сграда). Статуята е била най-високата, в която е можело да се влезе вътре почти два века, до 1886г. когато е построена “Статуята на свободата” в Ню Йорк, която е строена по модел на тази в Италия. Любопитно е също, че дължината на показалеца е 1,95 м, ширината на ръката е 1,45 м, дължината на палеца е 1,40 м, а височината на молитвеника е 4,20 м.

Статуята днес е отворена са посещения с два вида билети (само до терасата и терасата и вътре в статуята) от март до октомври. В статуята се влиза чрез две стълби, който отвеждат до различни нива в главата на Сан Карло и където могат до се съберат най-много 6 човека. Качването става на смени и не е подходящо за всички. Качвайки се в статуята може да се покажете през „прозорците“, откъдето се открива панорамна гледка към езерото през ушите, очите и носа на Сан Карло, което е едно доста интересно преживяване.