Традиционна миланска кухня


След като се насладите на разходките и забележителностите в Милано не трябва да пропускате да опитате и местната традиционна кухня.

Милано е космополитен град, където се преплитат различни култури и традиции и където могат да се опитат ястия от цял свят без да се налага да се пътува хиляди километри. Но също така има и добре запазени традиции в местната менегинска кухня, която е с влияние от всички съседни региони. Характерното за местната кухня е, че съчетава продукти от Алпите с продукти от долината на река По. Липсва традиционна морска кулинария, въпреки че рибната борса в Милано е най-добрата в Италия.

bowl chinese close up cook
Ризото

Никой не може да надмине ризотото по милански с неговия неповторим жълт цвят, с деликатен и в същото време наситен вкус подобно на една от типичните милански черти. В Милано храната трябва да те „стопля“ – ако трябва да работиш здраво и на студено трябва да поемеш необходимите калории за да продължиш. Точно такива ястия са cassoeula, с месо и зеленчуци, ossobuco и зеленчуковата супа по милански. Не трябва да се пропуска също и миланският котлет (cotoletta alla milanese), който на вкус е като виенския шницел. Всички тези ястия все още могат да се опитат почти навсякъде в местните ресторанти, наречени тратория (trattoria).

Някои типични местни напитки и храни, които са почти на изчезване, но не трябва да бъдат пропускани са: rostin negaa, mondeghili и barbajada. Заедно с тях има още характерни хранителни продукти, които са се превърнали в национална традиция в кухнята като michetta и панетоне (panettone). 

За ризотото по милански или с шафран има много изписано. По погрешка или не създадена тази рецепта е факт, че днес е едно от традиционните ястия в Милано.

Cassoeula (касоела) е типично зимно ястие, характерно за миланската и ломбардска кухня. Наподобява много българското ястие „свинско със зеле“. Всъщност това са двете основни съставки на блюдото. В различните части на региона подправките му варират. Определя се като две ястия в едно за забързания ломбардски работник, който няма време за разхищение.

raw meat on brown wooden surface
Сурово ossobuco

Ossobuco (особуко=говежд костен мозък) е традиционно ястие за Милано и Ломбардия. Телешкият бут се сервира нарязан напряко като се вижда костта в средата и за най-вкусно се смята костният мозък около костта.

Rostin negàa (ростин нега) на милански диалект се приготвя в масло с телешки пържола с костта. Телешкото се запържва в масло с малко бекон и розмарин, след като е панирано в брашно. След това се потапят в бяло сухо вино и бульон за около два часа на бавен огън за да стане крехко месото. Сервира се с полента (качамак), картофено пюре или картофи на фурна.

Mondeghili (мондегили) са местни милански кюфтенца от месо. Останалото свинско месо приготвяно за празниците не се е изхвърляло, а се използва да се правят тези кюфтенца заедно с мортадела, наденица и хляб са потапяни във мляко, добавяйки яйце и подправки и се оформя като хамбургер, след което се пържи в масло. Възможно е традицията на това ястие да идва от периода на испанците в Милано, заради името му.

chocolate marshmallow frappe served in mug
Горещ шоколад със сметана, наподобяващ Барбаяда

Barbajada (барбаяда) е типична миланска напитка, която е била много популярна средата на XIX век когато се е пиела заедно с десерт. Името ѝ произлиза от името на нейния създател Доменико Барбая (Domenico Barbaja), отворил Ceffé dei Virtuosi до театър Ла Скала. Правила се е от течен шоколад, мляко и кафе, захар и се е сервирала през лятото студена, а през зимата топла със сметана. Остава популярна до 30-те година на ХХ век, но след това почти не се търси.

Тези и още редица ястия правят местната кухня разнообразна и с наситени вкусове. Забравете за момент за пицата и опитайте местните традиции в кухнята когато сте в Милано и региона.

Ломбардия също е богата на различни видове салами, сирена и кашкавали, както и производител на небезизвестни вина, но за тях в отделна статия.

Buon appetito! 🙂