15 септември, ден на миланския диалект


Ние българите свързваме 15 септември с началото на новата учебна година. За гражданите на Милано, за втора поредна година, това е денят на местния диалект.

Инициативата е на местната асоциация Milano da Vedere. Инициаторите приканват през целия ден да се говори на диалект в барове, ресторанти, вкъщи, в офиса или на улицата, с познати и непознати. Заведенията-участници трябва да изложат на витрините си надпис-плакат, че са част от инициативата. Целта е да се запази жив миланският диалект.

Във всяка част на Италия се говорят диалекти, които не произлизат от книжовния съвременен италиански език. Трудно е да бъдат разграничени, защото всеки регион, област, град, квартал или дори няколко къщи могат да имат различия в диалекта. Няма точен брой колко диалекта има в Италия, но по акцент се разделят на 13 вариации.

Миланският диалект е с гало-италийски произход и се определя като западен ломбардски език. Но откъде всъщност произлиза този диалект? Трябва да се върнем в древността когато римляните колонизират Северна Италия, която е обитавана от келтски племена. Разговорният език, който се е говорил в колониите е бил различен от писменият литературен латински език. Още тогава започва да се говори по начин, повлиян и от предшестващите обитатели на района. В последствие се развиват езиците произлизащи от латинския (италиански, френски, испански, португалски, румънски) и техните диалекти. В Ломбардия нашествието на варварите, келтското влияние в говора и бавното развитие на латинския дават живот на един нов и самостоятелен език – западният ломбрадски диалект (или милански).

Този диалект е наричан meneghino (менегино). Думата произлиза от  Domenichino (доменикино), която е обозначавала езика говорен от dominici или тези, които са били подвластни на господар (dominus). Това са били всички тези хора, които поради общественото си социалното положение не са говорили официалния език (латински), който е бил говорен от аристократите.

През XIII в. е открит документ, с който се доказва античното съществуване на миланския диалект. Става въпрос за текст на разговорен език (lingua volgare) от Бонвезин де ла Рива.

Диалект с дълга история, но диалект, който все по-малко италианци говорят. Защо ли? Защото в Милано живеят както чужденци от цял свят, така и италианци от всички краища на страната, които говорят на техния език или диалект, а всички помежду си говорят на официалния италиански език. Това е и една от причините да се организира тази инициатива – ден, в който се говори навсякъде из Милано на местния диалект. Аз за 6 години в Милано успях да науча една дума: sciura (госпожа) и няколко крилати фрази.

За да не се изгуби напълно миланският диалект са създадени сайтове за изучаването му. А някои от предаванията по радио Meneghina, например, се излъчват  на милански диалект.

С мобилното приложението Proverbi Milanesi (само за Андроид) например, могат да се научат някои поговорки на менегински диалект. Приложението дава възможност за споделяне в социалните мрежи и превод на италиански език.

Не забравяйте на 15 септември в Милано се говори менегински!

Uè ragashish! (Ciao ragazzi!) 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.